ОВА̀КЛЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Ставам черен, тъмен; потъмнявам, почернявам. Това не е гора за брадвари, а за пойни птици и поети! Тя ви гали с ресните, пои ви с аромат, а когато лешниците се оваклят, майчински ще ви нахрани. Н. Хайтов, ШГ, 226.


Източник: Речник на българския език (онлайн)